ОП Транспорт 2007-2013

 Предмет: Програмата финансира мащабни инфраструктурни проекти с общ бюджет в седемгодишната рамка 2007 – 2013 г. 
Общ бюджет: 2 003 млн. евро, от които средства от ЕС в размер на 1 624 млн.евро и национално съфинансиране в размер на - 379 млн. евро.
Програмен период: 2007 – 2013 г.
Бенефициенти: Програмата има само конкретни бенефициенти: Национална компания „Железопътна инфраструктура”, Национална агенция „Пътна инфраструктура”, Изпълнителна агенция за проучване и поддържане на р. Дунав; Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, „Метрополитен” ЕАД
Управляващ орган: дирекция “Координация на програми и проекти” в Министерство на транспорта.

Проблеми: ОП „Транспорт“ има бюджет 2,003 млрд. евро, от които са рзплатени 2,8% (към 31.03.2010). Изпълнението на програмата беше компрометирано през 2008 г. и 2009 г. още преди неговото начало, в резултат на мащабен скандал за корупционни практики, значително увреждане на обществения интерес, и поредица от опорочени обществени поръчки в Национална агенция „Пътна инфраструктура“, довели до решение на ЕК за замразяване на всички европейски финанси за изграждане и поддръжка на пътно-транспортна инфраструктура. Съдебните дела по свързаните обвинения за тези нарушения все още продължават. Финансирането по тази програма е разпределено в 5 приоритета. Към 01.05.2010 г. одобрените средства са в размер на 607 млн. евро (след подписването на договора за АМ „Тракия“) (30.31% от бюджета на програмата) и са разпределено за 38 проекта, както следва:
• I – развитие на железопътната инфраструктура – 1 проект на стойност 43,9 млн. евро или 7,57% от финансовите ресурси по този приоритет;
• II – развитие на пътната инфраструктура – 3 проекта на стойност 360,2 млн. евро или 36,40% от финансовите ресурси по този приоритет;
• III – подобряване на интермодалността – 2 проекта на стойност 185,4 млн. евро или 87,85% от финансовите ресурси по този приоритет;
• IV– подобряване на корабоплаването – нито един проект;
• V – техническа помощ – 32 проекта на стойност 17,7 млн, евро или 26,86% от финансовите ресурси по този приоритет.

Одобрените проекти са за около 30,31% от целия финансов ресурс по програмата, а реално изплатените средства са едва 2,81 % (31.03.2010). Основните усилия по програмата са насочени в подкрепа на пътната инфраструктура, чийто бюджет е почти 50% от всички средства. По-екологичният железопътен транспорт все още не е подкрепен с ясна визия за неговото развитие. Фокусирането предимно върху пътища ще увеличи емисиите на CO2 така и загубата на биоразнообразие. Въпреки че в самата ОПТ проблемите на околната среда от повишаващия се пътен и намаляващия ЖП трафик са оценени, България няма приета транспортна политика, която да подкрепя по-екологични видове транспорт. До момента някои пътни проекти са със сериозно забавяне и значително оскъпяване – АМ „Люлин“ (ИСПА, близо 40% оскъпяване). АМ „Струма“ се разработва в по-лесните от техническо отношение лотове и тунелите през Кресненското дефиле са оставени за периода след 2014 г. Проблемите свързани с изпълнението на програмата може да се резюмират по следния начин:
• разкриването на конфликт на интереси и разследванията за корупционни практики при реализирането на пътни проекти доведе до блокиране и оттам забавяне на използването на европейските средства по програмата
• нисък административен капацитет, забавящ подготовката на проекти за кандидатстване
• липса на транспортна стратегия на България
• поддържане на неблагоприятния тренд за развиване на пътна инфраструктура за сметка, на ЖП и устойчив градски транспорт – индикация за това е че 3 от 4 ЖП проекти, които се разработват през 2010 ще бъдат подкрепени с европейски средства на 55%, докато пътните проекти на 80%.

ОПТ от беше одобрена от Европейската комисия през м.ноември 2007 г.. Едва през м.февруари 2010 г. ОПТ получи положителна Оценка за съответствието. През целите 2008 г. и 2009 г. финансовите средства бяха блокирани от ЕК, чрез писмо до тогавашния министър на финансите г-н Пламен Орешарски след като стана известен скандалът в Агенция „Пътна Инфраструктура” (с предишни имена Национална агенция „Пътна инфраструктура” и Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”). Скандалът бе свързан с конфликт на интереси при разпределнието на средства за пътни проекти. Изпълнителният директор на агенцията в момента е с повдигнато обвинение за „престъпление по служба и е извършено от Георгиев през периода юли 2006 – ноември 2007 г. В качеството му на длъжностно лице като изпълнителен директор на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, в нарушение на Закона за обществените поръчки и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, е одобрил сключването на договори между ръководения от него фонд и фирмите „Биндер” АД, „Инмат” ООД, Гражданско сдружение „Инфраструктурни обекти”. Целта му е била да набави имотна облага за братята му Бойко и Емил Георгиеви, от което са настъпили значителни вредни последици за България.

ЛОШИ ПРИМЕРИ

1. Предвидената модернизация на жп линията Видин–София (проект от списъка с големи приоритетни проекти) е отложена заради изключително високата инвестиционна стойност получена в анализа на „Разходи – ползи“ (2,5 млрд. евро). Същевременно проектната подготовка за започване на строителни дейности не е завършила, и в резултат средства са заделени единствено за проектирането. То се очаква да е готово едва в края на 2014 г.

2. Автомагистрала „Струма“ продължава да е лош пример както през периода на предприсъединителните фондове (финансиране на отсечката Драгичево – Долна Диканя от ФАР и ЕИБ, финансиране на техническото проектиране и ОВОС по ФАР и неслучилото се финансиране на строителството по ИСПА), така и след 2007 г. (ОП „Транспорт“).

Отлагането (Решение на МС от 03.07.2007 г.) на изграждането на лот 3 на магистралата през Кресненското дефиле и стартирането на другите по-лесни лотове на магистралата, представляват друг проблем, за който НПО сигнализираха и ЕК през 2009 г. В ОПТ Лот 3 бе предвиден за проектиране през 2009 г. с индикативен старт на строителството през 2010 г. Към май 2010 г. проектирането още не е започнало, въпреки че забавянето на този лот ще доведе до тапа при функциониране на магистралата, когато другите лотове бъдат готови. В следствие на това съществаува реална опасност тази тапа да бъде премахната като трасето мине през Кресненското дефиле и го разруши. Последствията ще са фатални за дефилето, което е част от мрежата НАТУРА 2000 и едно сред най-богатите на биоразнообразие места в Европа.

По време на обществените консултации по ОВОС на АМ „Струма“ през 2007 г., с помощта на ЕК бе договорено, освен изграждането на тунели създаването на направляващ комитет с участието на НПО и съответните български институци. Целта му е да следи за реализацията на проекта, спазването на ангажиментите за опазване на околната среда и да дава препоръки за избягване на трудности особено при разработването на Лот 3. От 2007 г. до момента такъв комитет не е създаден. От октомври 2009 г. има индикации, че такъв комитет може и да се случи до края на 2010 г. През 2010 г. имаше срещи с МТИТС и АПИ с цел създаването на направляващия комитет. Министърът на регионалното развитие и благоустройството, който е ключов играч в проекта, вече трета година отказва да дискутира създаването на комитета.

С благодарност за подкрепата на: